7-те смъртни гряха на лайв стрийминга

ЧАСТ ПЪРВА: ГРЕХОВЕТЕ НА ЗРИТЕЛИТЕ

През последните месеци интернет се превърна в най-добрия клуб, който светът познава. Независимо дали под формата на пълнометражен концерт, на вечер с приятели или на дигитално турне, стриймингът успя да задоволи глада на публиката за култура, поне до известна степен. И все пак има много хора, които твърдят, че „не е същото“. И въпреки че форматът несъмнено е част от проблема, това може да е отчасти и по наша вина.

В двете части на „7-те смъртоносни гряха на лайв стрийминга“ говорим за нещата, които съсипват изживяването на дигиталния концерт. Не забравяйте, че и ние, промоутърите, сме зрители и също имаме някои от тези пороци. Така че не се чувствайте нападнати, а просто елате и се посмейте с нас.

    1. Позволявате на платформата да ви разсее

Разбира се. Всеки миг във Facebook трябва да се скролва. Знам, знам, човек не може да се въздържи. По дяволите, понякога и аз не мога да се спра. Но познайте какво – това е най-добрият начин да напуснете стрийма на живо, без дори да забележите, че сте изгубили връзка. Срамота!

    2. Яко спам в коментарите

Сега, някои неща са чисто и просто въпрос на лош вкус. Да си нарушиш деня, за да се присъединиш към даден стрийм, само и само да бомбардираш коментарите с най-новия пениклер за удължаване на пениса или пък да разпространяваш странните си и обидни предразсъдъци? Това е просто глупаво. Чували ли сте някога за модериране на съдържанието?

    3. Всеки ден концерт, всичко за без пари

Прочутият берлински синдром, вече и онлайн: Изберете си развлечение сред хиляди възможности и се уверете, че сте в списъка с гости — всеки ден. Само дето списъкът с гости вече се нарича „гледайте и не се притеснявайте за даренията“. Айде стига! Все някои от хората, които гледате, трябва да са заслужили някакво финансово внимание.

    4. Не харесвате, не коментирате, не се занимавате

Добре, добре, нека не се увличаме. Никой не трябва да се чувства притиснат да раздава трудно спечелените си пари наляво-надясно. НО! Тук е мястото за официалния натиск с марка Gibelin да се ангажирате с креативното съдържание в социалните мрежи. Това не просто е мястото и времето за вашата конструктивна обратна връзка, но е и начин да информирате боговете на алгоритмите в мрежата, че под тяхното виртуално слънце се случва нещо готино. Така че пуснете един палец нагоре или едно ядосано лице, или каквото ви душа иска, или оставете един коментар, дори само за да маркирате свой приятел, който може да се зарадва повече от вас.

    5. Забравяте стриймове, който ви интересуват

Помните ли онова супер невероятно събитие миналата седмица, на което абсолютно искахте да присъствате, но след това го забравихте? Разбира се, можете да го гледате по всяко време, то е записано и на разположение завинаги. Да, ама не! Първо, някои стриймове изчезват, и второ, най-вероятно няма да го гледате, тъй като така или иначе никога не ви е интересувало достатъчно. И, естествено, ако не сте си пуснали шоуто в реално време, не можете нито да зададете въпрос, нито да си поискате песен. Поне оставете един лайк за извинение.

    6. Не споделяте нищо с никого

Най-лошата част от онлайн концертите е, че им се наслаждаваме сами. Сериозно? А сетихте ли се един път да поканите приятелите си да се присъединят към вас в това виртуално изживяване? “Но те така или иначе ще си го гледат…” И какво, ако го направят? Това ще ви направи ли по-малко самотни? Социалното дистанциране не значи да сме асоциални, а да сме социални от разстояние. Няма смисъл да се оплаквате, че сте сами, ако не сте помолили някого да бъде с вас.

    7. Миете чинии, гладите дрехи, мултитаскване до гроб

И така стигнахме до последната точка. Ако можех само да получа по един лев за всеки човек, който ми каже, че е вършил някакви неща из къщи, докато е на виртуален концерт … Да сте чували някога за радио, Spotify или DVD-та с концерти на живо? Лайв стриймът никога няма да има същото въздействие като живата музика, когато ние самите се държим различно. Можете ли да си представите да си миете съдовете на концерт, за който сте си облекли и занесли задника чак до залата? Това би било направо грубо. Осъзнатостта е ключ към по-здравословния начин на живот, а да цениш хората, които те карат да пееш заедно с тях, да танцуваш или просто да се усмихнеш, е ключ към едно по-здравословно общество. Затова, моля, опитайте да правите нещата едно по едно. Вярвам, че ще се справите, поне от време на време.

Следва продължение…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *