Нашият плейлист: Алекс от Gibelin за групите, които няма да види на живо през 2020

Автор: Александра Терзийска

 

Ако те влече към музика или каквото и да е изкуство, Берлин е мястото.

2020 в Берлин трябваше да се разбием от концерти.

Вместо това се намираме в разгара на пандемична криза, борейки се за оцеляване.

Ще посветя този плейлист на всички групи, които трябваше да гледам на живо през 2020.

 

KORN

Сряда, 3 юни 2020, 8 PM – 11 PM

Verti Music Hall

 

Какво да кажа, някъде в главата си винаги ще бъда заседнала в мръсната, объркана съ-реалност, в която Джонатан Дейвис и компания ни хвърлиха с дебютния си албум преди толкова години.

Ние бяхе Децата на Korn, без значение в коя част на света.

Бяхме пораснали достатъчно, за да предчувстваме значенията на несигурност, унижение, болка, злоупотреба, жестокост; някои от нас вече бяха минали през доста, на други им предстоеше техният дял, справедлив или не.

Но не беше само това, имаше и бунт, отваряне навън, надигане на глас, осмеляване да разкажеш историята си…

Макар тук да клоня към сантименталност, все пак продължавам да съм напълно наясно, че сега сме с 20-30++ години по-стари. 🙂 

Ясно ми е също, че 16-годишното ми Аз щеше да очаква шоуто по начин, различен от очакванията на настоящето ми Аз. Едно е сигурно обаче: в този живот трябва да видя Korn на живо!

 

Песен: Children of the Korn

 

FAITH NO MORE

Вторник, 23 юни 2020, 8 PM – 11 PM

Max-Schmeling-Halle Berlin

 

Още помня тази дата, 20 април 1998.

Денят, в който бандата обяви, че се разделя.

 

“След 15 дълги и плодотворни години Faith No More решиха да сложат край на спекулациите относно тяхната предстояща раздяла чрез… раздяла. Решението на членовете е общо, няма да има сочене с пръст или лов на вещици…”

Бях на 14 години, тъкмо направила първите си стъпки във вселената на алтернативната музика, но още тогава знаех, че FNM ще ми бъде любима банда доживот.

Мисълта, че никога няма да имам шанса да ги видя на сцена, ме докарваше до сълзи множество пъти през следващите години.

И така, през 2004 изпуснах Патън и концерта му заедно с рапъра Разел в родния ми град София. Бях беден студент-културолог и живеех с тогавашния ми приятел, беден музикант. Успяхме да съберем пари само за един концертен билет и, знаейки многоизмерната ми любов към Патън, приятелят предложи да купим билета и аз да отида на шоуто.

“Не се разделяме; ако не можем да отидем заедно, никой няма да отиде!” – Eх, 20-годишното ми Аз беше толкова принципно!

Вечерта на концерта и двамата останахме вкъщи и аз изплаках вътрешностите си от мъка.

Обръщайки се назад, струва ми се, че приятелят вероятно наистина би предпочел да изпусне Патън и да ме прати на концерта, вместо да става свидетел на ужасяващите стонове и ридания: “Патън е там, а аз нееееее!”.

5 години по-късно почти обсесивният страх, че никога няма да изпитам преживяването “Патън на сцена”, щастливо намери своя край, когато прясно събралите се FNM дойдоха да свирят на българския фестивал Spirit of Burgas, 14 август 2009. Първият ми  – и засега единствен техен концерт. Но не беше последният път, когато видях Патън.

Последния път, когато видях Патън, той бе в непосредствена близост. Имам предвид точно това: непосредствена.

Концертът на Dead Cross, 3 юли 2018 в берлинския SO36. След края на шоуто Патън просто скочи от сцената, приземи се сред нас, феновете, и започна да танцува/ се побутва с нас за едно известно време. Незабравимо! Дори не ми и хрумна да си извадя телефона за видео, бях твърде замръзнала в нереалността на усмихнатото лице на Патън, само на сантиметри от моето. За щастие, някой е успял да снима всичко (последният припев на Epic започва на 4:44, на 5:31 Патън скача сред феновете).

Това не следва да е последният ни танц с Патън.

Песен: Faith No More – Land of Sunshine

На път към фестивала Spirit of Burgas с най-добрата ми приятелка Доли, 2009
Снимка: личен архив
Патън с Dead Cross в берлинския SO36, 3 юли 2018
Снимка: Александра Терзийска

DEFTONES

Събота, 4 юли 2020, 7 PM – 11 PM

Columbiahalle

 

4 юли стана сакрална дата в живота ми от 2017 г. насам, когато семейството ми започна новия си живот в немската столица.

Да отпразнуваме три години в Берлин на концерт на Deftones, това щеше да е блаженство.

Пък и никога не съм била на техен гиг и наистина, ама наистина трябва да разбера как звучат на живо. 

Във форум, посветен на ужасно вокално изпълнение на Чино Морено от 2018, Интернет потребител с ник mescalineeyes го обобщава съвършено: “Deftones са една от любимите ми групи, но не е точно като да имат репутацията да са добри на живо.”

Вероятно ще чуем новия албум, преди отново да можем да ги видим на сцена… Така или иначе, в мен бие отделно музикално сърце, принадлежащо единствено на Deftones.

Наскоро metalinjection.net разказа, че бандата миксира новия си албум. Разбира се, има очевидни препятствия. Сайтът цитира барабаниста Ейб Кънингам: “Миксираме го. Предвид настоящата ситуация, е малко трудно да се съберем всички на едно място. Не можем. Но поне продължаваме с албума. Исках да ви благодаря за търпението и, разбира се, за интереса ви към него. Идва.”

Междувременно, шапки долу за Deftones, които обявиха, че всички приходи от мърчандайза от отменените турнета ще отидат за роудитата им.  Ако искате да ги подкрепите, нещата са обявени за онлайн продажба тук

 

Песен: Deftones – Bored

 

DIE TOTEN HOSEN

Tuesday, August 18, 2020 at 4:30 PM – 11 PM

Waldbühne Berlin

 

Заглавието на този блог пост би могло и да бъде малко подвеждащо, предвид че не всички групи, които се канех да гледам на живо тази година, са сред любимите ми. Тъкмо това е случаят с Die Toten Hosen, някак никога не стигнах дотам, дори да чуя цял албум.

Тогава защо си купих този билет?

Миналата година бях поканена да бъда обучаващ в рамките на страхотно събитие, Международна Студентска Седмица в Тунис. Създадох свой собствен уъркшоп – “Кратки форми на творческото писане” – и имах неземния късмет да ми се паднат най-стрaхотните ученици от различни части на земното кълбо (мое семейство креативни писатели, ако четете това – обичам ви!).

Една от ученичките ми бе Вили от България, безвременна душа, към която моментално се почувствах привързана и сприятелена. След края на събитието тя се върна в София, започна нова работа и посредством нея се запозна с Веси, моя добра приятелка от общото ни музикално ъндърграунд минало в мазето на клуб, наречен “О!Шипка!”. 😀 Вили и Веси ме открили като общ приятел във Фейсбук. Скоро след това Веси ми писа и аз я поканих да ми дойде на гости в Берлин. 

Не се бяхме виждали от 7 години, но просто продължихме оттам, където бяхме спрели последния път. Темата “музика” винаги е била от особено значение и за двете ни, този път не беше различно. Един ден разказвах на Веси как преди година моята приятелка Кара от Берлин се сдоби с два билета за Die Toten Hosen, след като кучето на леля ѝ се разболя и лелята нямаше как да отиде. Кара далеч не беше фен на групата, но имайки билетите така и така, покани и мен да се присъединя. В деня на концерта се запътихме към Waldbühne Berlin, точно в другия край на града, където пиян, но приятелски настроен младеж ни информира, че шоуто се отменя заради здравословен проблем на член от групата. Макар и да не изглеждаше като най-надеждния информатор, когото съм срещала, се оказа прав. 

Кара и аз така и не стигнахме до същинския концерт след няколко месеца, защото се разсеяхме с децата си на площадката и стана твърде късно. И двете имахме дълъг ден от изтощителни мамешки задължения и просто не отидохме (куцо, но вярно).

Тъкмо разказвах на Веси тази история, звучеше като: “Ми, имах билетите в ръката си, обаче бях твърде уморена, пък и вече закъснявах…”.

Как бях забравила, че говоря с най-зверския фен на DTH!

Помня как лицето й смени няколко цвята за миг. “Ти… не отиде? Просто ей така?”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *