fbpx

Жоро от Остава за турнетата и пънк-ренесанса

Автор: Илияна Брайкова
Редактор: Александра Терзийска
Музиката им звучи като залез, наблюдаван от влак, пътуващ от София за Берлин. Тя оставя следи като сладко-горчивия вкус на шоколад. Тук, в града на изгладнелите любовни сърца, те се чувстват у дома си. 

Създадена през 1991 г., група Остава до ден-днешен е сред най-ярките имена на българската алтернативна сцена. Завръщат се в Германия отново и отново – досега насам ги водят четири незабравими музикални пътешествия, някои от които съпреживяват с Gibelin. Свързахме се с китариста на групата Георги Георгиев, за да си спомним за съвместните ни концерти, да поговорим за творчеството по време на карантина и да погледнем към творческите изненади, които бъдещето ще ни поднесе.
 
Здравей, Жоро. Няма как да не те попитам, как се справяш с карантината? Имаш ли рецепта за борба със скуката? 
По някаква случайност дойдохме на село със семейството ми в началото на март за два-три дни. Тогава обявиха карантината и така почти два месеца вече съм тук с цялото семейство. Имаме стара семейна къща близо до Велико Търново и Трявна, Централен Балкан. Опитвам се да извлека позитивите от цялото нещо, като това, че прекарваме много време заедно –, колкото никога не сме били с децата, със съпругата ми. Най-вече, това място, лично за мен, е някакъв сантимент и много обичам да прекарвам свободното си време тук. Успях да се организирам, така че дистанционно да работя оттук – с интернет, компютри, китари и т.н.. Малко попреместих нещата. И сега се надявам отново да свикна на новия начин на живот. Надявам се силно хората да са използвали все пак някакви неща от този период лично за себе си, да са си направили някакви изводи. Лично аз доста повече се посмирих. Така се живее със сигурност малко по-леко и се изчистват много неща, които те тормозят излишно.  

Винаги ли пътуваш с китарите си?
На няколко пъти пренесохме част от нещата, защото използвам времето за някакъв креативен музикален процес, тъй като имаше планове и задачи отпреди карантината – и покрай Остава, и покрай мои лични музикални и театрални проекти. Не съм си поставил някаква крайна цел, че ще избягам от града и ще направя най-големите хитове в живота си. Просто музиката е неизменна част от моето ежедневие и аз трудно живея без това. Може да минат няколко дни, дори седмици, без да пипна китара, но чувството, че ако ми дойде нещо наум, няма да мога да го запиша веднага, ме води към параноя. Така че винаги трябва да имам китара подръка.

Липсва ли ти да си на турне?
Ох, много ми липсва. На всички артисти. На нас като музиканти, на актьорите, на всички във всички сфери. Мисля, че това е нещото, което най-много липсва. Естествено, финансовата недостатъчност на повечето от хората, които се занимават с тази професия, също е изключително важна, но емоционалната липса от живия контакт с публиката може би на мен най-много ми липсва. Въпреки тези онлайн събития не мисля, че има нещо, което да замени директния контакт. И музиката, и театърът са изключително живи изкуства и възприятието е тотално директно. Това е едно от нещата, за които говорих – че по време на тази пандемия човек, който се занимава с такива неща, си дава сметка, колко наистина му е важно.  

На нас и на публиката със сигурност много ни липсвате. Остава и Gibelin имат история заедно и вие определено сте една от групите, за които обичаме да си спомняме често. Концертът ви с П.И.Ф. в Lido Берлин през 2015-а беше явление. Състоя се пред препълнена зала. Разкажи ни за него.
Имам само позитивни спомени от този концерт и от цялото събитие. Първо, по някакъв начин идеята да бъдем заедно с тази банда, и то извън България, и второ, цялата организация. В Берлин имаше над 400 човека. Беше невероятно. Клубът беше страхотен. Аз бях ходил в Lido преди това на два-три концерта, чисто като фен, да гледам някакви любими неща и клубът е страхотен, наистина. Концертът с П.И.Ф. беше супер успешен, надявам се това да е и за агенцията Gibelin. Чисто емоционално е ясно, ние няма какво повече да желаем. Организационно всичко беше много на ниво. От звука до бекстейджа, пътуването, престоя в Берлин. След това имаше дори лайв стрийм, който беше с много приличен звук и видео, а това беше преди доста време, преди четири-пет години.   
Между другото, Берлин е може би любимият град на Остава в Европа. На мен със сигурност ми е любимият, сто процента. Не знам дали всички хора знаят, другият ни китарист, Александър Марбург, си е берлинчанин. Повечето време до младежта си е изкарал в Берлин и там е роден. Така че дори чисто статистически по някакъв начин сме свързани с Берлин.
 
Ostava - Manichko Choveche - Live in Berlin


Почти веднага след това се върнахте в Германия за турне. С какво го запомнихте?
Ние бяхме получили страхотен импулс от тази изява с П.И.Ф. и говорихме с агенцията дали не може да направим отново свирене в по-различни градове в Германия. За българи, пък и не само. И, работейки с Gibelin, Мартин от “Строежа” и Терминал в качеството си на мениджър на Jeremy и на разни други важни събития в алтернативния живот, коментирахме заедно да има някакво съвместно турне с Dead Man’s Hat. Те като по-акустик банда да са първи, след това Jeremy и след това – Остава. Много се радвам, че Gibelin отново прегърнаха тази идея и дадоха всичко възможно тя да се случи и на други места. Искам само да отбележа, че преди работата с Gibelin, с Остава сме имали други клубни турнета в Германия. Те бяха организирани от нашия приятел Иван Милев-Shakermaker, тогава студент в Германия. Особено първото беше изключително успешно. Може би защото тогава нямаше толкова концерти. Нямаше толкова нискобюджетни полети може би, не знам, но много българи дойдоха. Така че ние определено имаме афинитет към Германия и се чувстваме много добре там. Затова някак си потърсихме веднага възможността да разширим това нещо и то се случи. 
 
Имаше ли хора на последното ви турне, които са присъствали и на първите ви участия в Германия?
Определено имаше хора, които са зарибени отпреди. Но в същото време имаше и много млади хора, които идват за първи път. Най-често те са студенти, които в момента учат в Германия. Това като че ли е най-разпространеният таргет за нашата музика, специално в Германия. 

Какво ще намерим в любимия ти плейлист?   
Във всеки момент различни неща. Винаги ще се намери и нещо ретро, и нещо актуално. Всъщност, поне при мен, вече мина времето на “това е много ретро” или “това е много модерно”. Съвсем други неща ме вълнуват. Гледам, колкото повече навлизам като творец в музиката, толкова повече да се отнасям към нея и като слушател. Когато нещо ми харесва, дори не анализирам чак толкова кой каква партия е направил, кой как свири. Просто си го пускам и се наслаждавам. И се надявам, че и мен ще ме сполети такова нещо. 
В този смисъл, в момента какво слушам? Перманентно винаги слушам Том Йорк и Radiohead. От по-старите банди – Led Zeppelin и Pink Floyd, а най-големият ми култ и към личност, и към творец е към Джон Ленън и Дейвид Бауи. Тези неща винаги присъстват в плейлиста ми. Даже на Джон Ленън бих казал, че неговите си неща са ми много по-култарски от много хитове на Бийтълс и не мога да си представя, ако това нещо не се беше случило 80-а година, какво щеше да стане. Кърт Кобейн също е нещо уникално като музикална енергия. Страхотно ми се иска звукът на Nirvana да се завърне по някакъв начин. Дори обмислям в личния си проект много по-пънкарски и диви неща. Самият аз имам супер нужда от някакъв ренесанс, завръщане на този суров пънк-рокендрол. 
В същото време, изключително много обичам електронна музика, и то с вокали. Като започнем с такива класици като Underworld и Beastie Boys, въпреки че те са доста по-пънкарски и денс. Изключително харесвам и любимите ми електронни музиканти, те наистина са и музиканти, освен диджеи. Те са от Берлин, Apparat и Moderat. Гениален композитор е Саша от Apparat, той свири на доста неща, но си е диджей. Имат много як лейбъл за електронна музика с неговата съпруга. А пък Moderat са симбиоза между тоя пич, Саша от Apparat, и двама диджеи от Modeselektor, също берлинчани. Те са вече истински диджеи, правят много готини бийтове. 
Това са такива неща, които постоянно присъстват в плейлиста ми. Естествено, в последните години съм голям фен и на Foals. Ходя им на концерти, издирвам ги, когато мога, ходя. Много яка енергия имат. 

В края на март, а и по-рано този месец, с Остава забихте онлайн, за да може да ви гледаме, оставайки вкъщи. Особени ли бяха тези преживявания бяха за теб?  
Да. Не е това, което трябва да е. Просто енергията, която се обменя на концерт, не е само даване от едната страна, а даване и от другата. Явно това взаимодействие на енергии, това предаване на енергия, прави тази магия, която ни кара да ходим на концерти на любими артисти и артистите да искат да правят концерти пред хора. Усещането е страхотно, когато публиката е позитивна. И не само – дори негативните моменти те правят жив. Определено не е това, което е, но трябва да се научим, че има и такъв вариант. Няма как иначе да приемаме духовна храна, когато няма директен начин. Това е нещо като бекъп. Добре е, че го има. Така разсъждавам, но се надявам по-бързо да се върнем към всички нормални неща, голяма част от които са концертите.  Ще трябва тази несигурност да я изчакаме. 
Имам един личен призив, казвам го и като фен. Всички тези лайв стриймове и онлайн концерти могат да бъдат и безплатни, но много от хората си плащат. Мисля, че, дори и онлайн, това коства доста усилия. Даже може би повече, защото е по-емоционално изкривено за самите артисти. Чисто като фен си смятам, че е хубаво хората да плащат някаква минимална сума за тези неща.

 

Ostava - Stop - Live in Berlin


По време на стриймовете чухме парчета от предстоящия ви албум. Как би го описал?
Аз още не знам какво ще се получи, защото в момента имаме две парчета. Всъщност, второто парче трябва да излезе скоро. Ще направим промо на новия сингъл “Гений”, защото все пак нещо трябва да се случва. Паралелно с това записваме още две песни и имаме идея за още четири-пет, които обаче не сме ги избрали, защото определено всичко, което правим в момента, го правим заедно като аранжименти, което е някаква много позитивна новост след толкова години. Музикалните идеи идват от мен и от Свилен, а цялата банда се събираме и избираме онези, които се получават добре, и почти така, на прима виста, започваме да ги работим. Такава е формулата, общо -взето. Мисля, че албумът ще бъде разнообразен като настроение. Говорили сме си с Остава, че се опитваме, каквото и излъчване да има музиката, да има песен. Винаги това ни влияе при изборите, просто избираме неща, които мислим, че могат да станат добри песни. Аранжиментът е ясен, ние си го изработваме, но ако едно парче не те зарибява дори така, чисто акустично, няма много какво да компенсира. И мисля, че това е силата на Остава. Опитваме се да правим готини парчета. Определено някои парчета ще имат по-ретро привкус, други ще бъдат доста по-модерни. Нямаме някакви граници, които сме си поставили. Горе-долу сме си разпределили нещата, знаем кой къде е най-добър. Надявам се албумът да е много хубав и много хомогенен, с марка “Остава”.            

А да очакваме ли скоро нещо от другите ти проекти?
Имам записан сингъл от Homeovox. Той е готов, но малко ще изчакам да си обявим първо сингъла на Остава. След това ще пуснем песента на моя проект Homeovox, живот и здраве, вече има и много готино лирик видео от една млада дама, българка, която живее в Манчестър. Тя направи и новото видео на Остава. Нещата ще бъдат доста свежи. Новото ми парче за Homeovox е доста пънкарско. Точно това, което говорих за Nirvana, с такъв привкус. И там албумът ми е почти готов.    

Какво си пожелаваш за остатъка от годината? 
Личното ми желание е да има поне един албум, или на Остава, или на Homeovox, до края на тази година, каквото ще да става, а защо не и на двете банди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.