fbpx

Два чифта сръчни ръце: историята на една неочаквана трансформация

Слънчев ден в Берлин-Кройцберг, средата на септември в годината на многото главоболия. Двете сръчни момчета на Gibelin, Вальо и Тони, разказват за плодовете на труда си и новото приключение “Кукер”. Равносметката: “Чакаме само Попа от “Оратница” да ни направи водосвет.”

Кое подтикна Gibelin да подхване новия проект “Кукер”?

Валентин: Диляна. Тя беше двигателят на отбора. Нейна беше идеята и тя ни сбута с Тони да свършим работата. За първи път говорихме по този въпрос през юни, когато в един влак стигнахме до много публичен скандал за логистиката как да продаваме везбовани тениски. Голям цирк беше.

Антон: “Кукер” беше нашето пречистване. Той ни помири. Прекара ни през деветте кръга на ада и през чистилището и сега сме готови за нови предизвикателства.

Валентин: Мястото също много ударно и неочаквано го намерихме. Бяхме на почивка в Гърция и се качвахме към един водопад. На слизане от водопада вече пращахме документи, търсейки мрежа из гръцките гори. Подписахме без даже да сме го видели лично.  

 

 

Любов от пръв поглед ли беше? Мястото е култово. Преди тук се помещаваше Schwules Museum, а до съвсем скоро и клуба Maze.

Валентин: Ние това не го знаехме първоначално. Така че беше брак по сметка, който прерастна в истинска любов. Всъщност го бяхме избрали заради квартала Bergmannkiez и заради наема. Изненадите обаче не закъсняха.

Антон: В момента, в който отключихме, се видя една табела, на която пишеше “Archiv Schwules Museum”. 

Валентин: Иначе с Maze бързо създадохме връзка с идеята там да караме афтърпартитата на “Кукер”, но кризата съсипа и този план. 

 

Как успяхте двама души сами да прекроите мястото за около един месец?

Валентин: Лишихме се от малко сън и нерви, и някоя друга капка кръв, но успяхме. Имаше много за оправяне. Освен табелката за архива при влизането ни направиха впечатление и много недостатъци: като се започне с решетката на прозореца, която не беше много представителна, и се стигне до куп липси. Процесът беше прост. Диляна като шеф на отбора ни казваше какво ни трябва, а ние с Тони ходихме да пазаруваме материали и действахме. Цветовата гама дойде обаче от четири стола, които Диляна намери на намаление още преди да наемем мястото. По тях с Тони търсихме всичко останало. Всичко е в цвят “Eiche”. А Тони, между другото, беше основният двигател на ремонта, той измисли и двата барплота, и лампата, която виси на прозореца.

Антон: Радвам се, че все още всички мои пръсти са си на мястото. Много дърво се изряза. За щастие много от това дърво го намерихме тук, на място, което ни спести много разходи и търсене. Иначе зазидахме една врата, вързахме осветлението, което тръгна от няколкото спот-светлини, които купихме от Maze. Радвам се също така, че и ток не ме удари. 

 

 

Кое е новото в интериора на пространството?

Антон: Оцветихме дограмата, която отначало беше много невзрачна, в това тъмно зелено, което много ме кефи, много е немско някак си. А най-много ми харесва тази лампа, която за мен е осмото чудо на света, защото само за да виси право, стояхме два часа. Освен това и свети. Ние я окачихме, без да сме я пробвали и Вальо не вярваше, че ще проработи. Аз обаче бях убеден, че всичко ще е наред. Чакаме само Попа от “Оратница” да ни направи водосвет.

 

 

Запазихте ли нещо от първоначалния вид?

Валентин: Освен пода, запазихме и тази вана, от която направихме ансамбъл с мебелите от палети, което намерихме наблизо.

Антон: Боядисахме ги обаче в розаво. Подчертавам, розАво, а не розово – нашият фирмен цвят, #ff0078, ни е много специален.

 

 

Наричаме се мултифункционално пространство. Какво означава това и с какво трансформацията на залата направи концепцията реалност?

Валентин: Значи, на немски, за да пестим думи: Balkankulturaustauschausstellungsraum. (Смее се.)

Антон: Мултифункционално е, защото става и за изложби, и за магазин, и за други събития като концерти, четения, прожекции и т.н.. Интериорно, това е възможно благодарение на тези ефирни, кокетни, подвижни, висящи рафтове, които се откачат и закачат според случая. На рецепцията също така висят разни неща, които са едновременно красиви и за продажба. А най-ценното е дворът, в който ще се провеждат всякакви пърформанси и инсталации.  

Валентин: Дори в момента, без да има специално събитие, е мултифункционално. От дясната страна е магазин, където сме изложили стоки, а от ляво виси все още изложбата “Етюдите на Балканите”.

 

 

Разкажете малко и за лого-лавицата. Тя също е мултифункционална.

Валентин: С най-голямо удоволствие. Много бързо с Диляна решихме кой ще направи логото. Филип Бояджиев от Fullmasters, който е автор и на логото на Gibelin, ни предложи четири варианта и ние в крайна сметка се спряхме на динамичното лого. Отделно беше ясно, че ни трябва етажерка, на която да излагаме дискове, книги и подобни по вид типове изкуство. Бяхме харесали една, но поръчковите мебели бяха малко извън бюджета ни. Така че с Тони рязко решихме, че трябва да се опитаме да направим етажерка, която да е централен мастърпийс в пространството. След третия чертеж, направен по скрийншот на логото от телефона, и два дни работа се роди това произведение. Вдъхновяващо беше. 

Антон: Аз също съм много доволен как стана. Сега си имаме кукер в “Кукер”.

 

Какво предстои?

Антон: Всякакви нови събития, мултижанрови.

Валентин: Както и много нови продукти. Стремим се да не сме препълнени, за може да се диша. Ние все пак търсим атмосферата на изложбена зала. Всеки един елемент е специално подбран. Но имаме още много какво да покажем.

Антон: Предстои и онлайн шоп, който правя в момента. Специално за хората, които се интересуват от други градове. Kuker.shop е адресът. 

Валентин: Скоро ще обявим и няколко събития. Важното за тях е, че се стремим да са двуезични. Първото ще е представяне на книга, която е билингвално издание на немски и български. Обменът на култура, на който толкова държим, изисква този многоезичен формат и сме много развълнувани, че можем да го предложим. Търсим, така да се каже, билингвистичния ерлебнис. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.