АНТОН ХРИСТОВ: “Sofia Underground: Pandemic Edition улови златни моменти”

С Тонката – душа-човек и мулти-култи-талант, говорим за успеха на неговия филм, берлинския ъндърграунд и артистичните предизвикателства пред свободните души.

Интервю на Александра Терзийска

Здравей, Тони! В кое ти амплоа те намирам днес?
– В момента съм секретарка, разнищваща бумащина и отговаряща на имейли. Скука, но има и такива дни.

Последният ти артистичен проект е филмът Sofia Underground: Pandemic Edition. Как се снима филм по време на пандемия, откъде намери финансиране? А вдъхновение?
– Пандемията и домашният затвор се отразиха по различен начин на всеки. Аз останах изцяло без работа и няколко месеца бях в състояние на свободно плаване. Двуседмична почивка е окей, но повече от това не мога. Трябваше да върша нещо. Започнах да търся варианти, с какво друго мога да се занимавам. Така ми дойде тази идея – преди време бях правил подобни документалистични опити, реших да доразвия своята концепция и хоп! – роди се Sofia Underground: Pandemic Edition.

Кандидатствах по програма “Творчески инициативи” на НФК и получих и финансиране за реализацията на този проект, за което съм благодарен. Темата, която разглеждам в моя филм, също ми лежи на сърце – българският ъндърграунд артист и борбата му за оцеляване в такава безпрецедентна обстановка. Концертният бранш, от който аз и ние сме част, е един от най-пострадалите. Исках да направя нещо по въпроса, да направя така, че гласът на всички хора около и на сцената да бъде чут.

Труден ли беше изборът на групите?
–  Публиката беше определящият фактор за това, коя група ще участва. Бях организирал демократично гласуване, сега тази тема е особено актуална! Ха-ха. Това беше сложният момент, имаше и опити за манипулация – ето защо  впоследствие направих гласуването възможно единствено с фейсбук профил.

Какви бяха спънките по пътя? Имаше ли неочаквани обрати?
– Неочакван за мен беше резултатът от гласуването. Доста солидни банди не успяха да събудят фенските си бази, за сметка на младите групи, на които явно не им липсва хъс. Животът е урок и всеки си вади изводите. Предизвикателство беше да интервюирам до някаква степен напълно непознати лица. Получи се интересно и забавно, като гледам филма, се смея. Има златни моменти! Ха-ха. Така че съм доволен, приятна изненада, един вид.

Ако филмът би имал продължение, как ще е озаглавено то и каква/ чия история ще разказва?
– Този проект със сигурност ще има продължение, филмът е компилация от над 13 часа видео материал. Планувам скоро да бъдат качени и пълните музикални изпълнения и интервюта на участниците.
Преди време бях снимал филм за пловдивския ъндърграунд. Този филм още ми е по цифровите чекмеджета, нямаше как да го пусна поради няколко пикантни момента в него. Но мисля, че сега е безопасно и ако намеря време, ще го сглобя. Интересно е, че вече част от групите не съществуват или изглеждат по съвсем различен начин. Но предполагам, това ще допринесе за екстра точки бутиковост! Ха-ха.

Живееш в столицата на Германия. Как се справят немските ъндърграунд музиканти? Кое изобщо е “ъндърграунд” в мегаполис като Берлин?
– Не съм изследвал още темата за немските ъндърграунд музиканти. Трябва и тях да ги наинтервюирам! В Берлин, разбира се, има ъндърграунд сцена, но не е същата като в София. В Берлин всичко е по-сегментирано, по-специализирано, например в пънк клуб ще се свири само пънк, персоналът ще е на доброволчески начала (тоест, пари не му се плащат) и всичко в това място ще пищи със своята същност: “Ние отричаме капитализма!”. Има брутална концептуалност. И в Берлин, ако търсиш, може да намериш всичко, няма празно… Всеки стил е покрит. Затова обичам този град

Гледай Sofia Underground: Pandemic Edition тук:

Sofia Underground: Pandemic Edition - The Film

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *